Как един съветски шпионин стана посланик на Коста Рика в Италия, Ватикана и Югославия?

Как един съветски шпионин стана посланик на Коста Рика в Италия, Ватикана и Югославия?
Организация на убийството на Леон Троцки, саботаж на нацистките доставки по време на Втората световна война (ВСВ) и живот като костарикански дипломат с написани около 30 книги – това е съветският супершпионин Йосиф Григулевич. Но забележителната му кариера внезапно стига до своя край.

Заседанието на Общото събрание на ООН през 1951 г. е разпалено. След като Студената война набира скорост, балонът на напрежението заплашва да се взриви. Теодоро Б. Кастро, съветник на делегацията на Коста Рика, изнася реч, в която критикува заплахата на СССР да се намеси във вътрешните работи на Централна Америка.

Речта на Кастро е толкова убедителна и злостна, че прозападните делегати го аплодират, а съветският външен министър Андрей Вишински го нарича „куче-пазач на империализма“. Но Вишински не знае, че Кастро всъщност е съветски гражданин, който работи под дълбоко прикритие.

Истинското му име е Йосиф Григулевич и е роден в град Вилнюс (сега в Литва) през 1913 година. Какво обаче го води в ООН като делегат на Коста Рика?


Млад и червен

Григулевич е роден в бедно семейство на караити (разклонение на юдаизма) в Полша и израства като предан комунист. Той се присъединява към полската комунистическа партия на 17-годишна възраст и е арестуван и пратен в затвора, преди да избяга от страната в началото на 1930-те години.

Като ляв активист Григулевич се мести от място на място: след като учи в Сорбоната във Франция, се мести в Аржентина. През 1936 г. в Испания настъпва гражданска война между Втората испанска република и опозиционната военна диктатура начело с Франсиско Франко – и Григулевич бърза да се присъедини към другарите си на бойното поле. Именно в Испания руснаците го вербуват за агент под прикритие.

По петите на Троцки и борба с нацистите

Както потвърждава дъщерята на Григулевич Надежда в интервю, след Испания баща ѝ отива в Мексико, където планира убийството на врага на Сталин Леон Троцки. Има две независими групи от агенти, работещи по плана, а Григулевич е част от по-малко успешната.

Опитът за убийство през май 1940 г. не е успешен – неопитните убийците правят на решето стаята на Троцки, но 60-годишният политик се скрива под леглото и не е ранен. Опитът на Рамон Меркадер два месеца по-късно обаче е успешен. Що се отнася до Григулевич, след ВСВ той започва да се фокусира върху привържениците на Хитлер в Латинска Америка, главно в Аржентина.

Макар да е неофициален съюзник, Аржентина изпраща доставки за Германия – и Григулевич е твърдо решен да спре това. Той организира голяма група (около 200 души) и се опитва да саботира корабите. Групата плячкосва около 150 кораба, пътуващи за Германия. След поредица от експлозии, свързани с кражбите, аржентинското правителство спира търговията с Райха.

Сладкодумен полиглот

Според историка Владимир Чиков „за Григулевич било лесно да говори и мисли на 10 езика“ – като се започне от литовски и полски и се стигне до френски, испански и португалски. Той е особено блестящ в смесването си с латиноамериканските граждани, тъй като изглежда досущ като един от тях. Нещо повече, той винаги е приятелски настроен към хората и те му се доверяват с лекота.

Вероятно това е причината за невероятната му кариера в Коста Рика. Той се сприятелява с бившия президент на страната Хосе Фигерес (който, разбира се, го смята за свой сънародник). След като помага на костариканците да започнат бизнес в Италия, Григулевич (или Теодоро Б. Кастро) е назначен за посланик в страната, както и във Ватикана и Югославия през 1952 година.

Един агент под прикритие едва ли би могъл да постигне повече. Радвайки се на пълното доверие на капиталистите по света (дори съветският посланик в Италия нарича Кастро „враг на СССР“ и „реакционер“), агентът предоставя на Москва безценна информация. Около 200 чуждестранни граждани са вербувани от него.

Ранен край

За съжаление на съветската интелигенция работата на Кастро в Италия не трае дълго – през 1956 г. той е призован обратно в Москва и бързо напуска страната заедно със семейството си.

След смъртта на Сталин през 1953 г. и последвалата борба за власт много от неговите агенти се смятат за ненадеждни от новите власти. Несравнимата кариера на Григулевич свършва.

Той започва нов живот и става академик и историк, написва около 30 книги за Латинска Америка, както и за историята на християнството. Никой от новите му колеги не знае за миналото му, но всички уважават научния му успех. Григулевич води спокоен живот и умира през 1988 г. – малко след като страната, на която е служил, също посреща своята кончина. / bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !



Bulpress TV