Каква съдба очаква световното наследство на ЮНЕСКО в Сирия

Каква съдба очаква световното наследство на ЮНЕСКО в Сирия

Рано сутринта автоколоната ни тръгва на 300-километрово пътуване от Латакия към Палмира.

Автомобилите с журналистите се съпровождат от сухопътните и въздушно-космически сили на Русия. По суша колоната се прикрива от няколко БТР-82А с 30 мм оръдия и бронирани машини клас „Тигър“ с войници от руските спецчасти. От въздуха ни пазят бойни хеликоптери МИ-24 и Ка-52.

Палмира днес

На всеки 5-10 км по пътя има постове с войници от национално-освободителната армия. Като виждат колоната от руска бронетехника и автомобили с журналисти, хората започват да махат радостно и да отправят одобрителни възгласи.

Постовете са укрепени по различен начин: на места са разположени малки отряди от пехотинци с минимално укрепление под формата на изкуствени насипи, но в някои райони срещаме траншеи и окопи, танкове и артилерийски оръдия. Както ми поясниха руските военни, по-сериозно укрепените места са точки, където има сблъсъци с терористите.

Шест часа по-късно се озоваваме в освободената Палмира. Пристигането ни е съпроводено от артилерийска канонада: оръдията на сирийската армия обстрелват позиции на терористите от „Ислямска държава“. Предишния ден на 15 км от мястото, където сме отседнали, имаше сблъсъци с терористите, които са организирали свой опорен пункт в гр. Сухна.

В момента близо до Палмира е разгърната временна база на руските въоръжени сили, където са разположени самоходни зенитни ракетно-пушечни комплекси „Панцир-С1“ за прикритие на войските и работещите сапьори от въздушни атаки. Един бегъл поглед е достатъчен, за да се видят няколко радиолокационни станции. Това обаче е всичко – сведенията за техниката на руската военна база са държавна тайна с гриф „свръхсекретно“.

Освобождението

На мястото на някога процъфтяващия туристически град с население от 5000 души са останали само опустели и полуразрушени домове. Навсякъде се виждат следи от артилерийски и танкови снаряди; сякаш няма нито една стена, която да не е осеяна от следите, оставени от картечниците и автоматите.

Както разказа пред „Руски дневник“ един от войниците в сирийската армия, най-тежки са били боевете не в историческата част на Палмира, а в жилищния район на града, осеян с тесни улички и гъстозастроени ниски сгради.

„Руската авиация не участва в тези боеве. Те се водеха само от пехотата, стигна се даже до схватки с ножове“, спомня си събитията от тези дни сирийският войник.

По думите му „гръбнакът“ на терористите от „Ислямска държава“ са чужденците, приели исляма и дошли да участват в гражданската война. „Някои са пристигнали по някакви свои идеологически съображения, други – в търсене на лесна печалба и пари, а трети – просто защото жадуват за война“, споделя войникът.

Само 20% от терористите са професионални бойци. Останалите 80% са пушечно месо за битките. „Тези хора не знаят какво да правят по време на настъпление: те не могат да се ориентират и не могат да намерят нито огневите точки, нито прикритията“, разказва войникът.

Част от терористите се препитавали с „дребен бизнес“ сред плененото население. Например предлагали да изведат хора и семействата им от града, да ги заведат до последния пост в предградията на Палмира и да ги пуснат „на свобода“. Свободата всъщност означавала да се окажат сам сами без храна и вода насред пустинята, на 100 км пеша от гр. Хомс. Такова „бягство“ струвало на хората всичките им пари и много често терористите просто разстрелвали бегълците след „освобождението“ им.

Разминирането на освободения град

Както разказа пред „Руски дневник“ началникът на руските инженерни войски генерал-лейтенант Юрий Ставицки, който в момента е в Палмира, само в историческата част на града руските сапьори са разминирали над 234 хектара земя, като са обезвредили 3000 взривоопасни предмета.

„Терористите бяха минирали местността много гъсто. Бяха използвали нови методи за залагане на противопехотни мини и някои от тях бяха поставени така, че да не могат да бъдат обработени“, отбеляза генерал-лейтенантът.
Според него сред терористите е имало много подготвени сапьори, способни да създават нови модели взривни устройства.

Призив за мир

Симфоничният оркестър на Мариинския театър под ръководството на Валерий Гергиев на 5 май изнесе безлатен концерт в историческата част на Палмира за местното население и войниците, участвали в освобождението на града.
Известният диригент сподели пред „Руски дневник“, че концертът е дан към паметта на хората, жертвали живота си, за да защитят Палмира. „Нашият концерт е призив към всички да забравят своите разногласия пред заплахата от тероризма и да обеденят усилията си за възстановяването на града“, каза Гергиев.

Директорът на Държавния Ермитаж Михаил Пиотровски каза пред „Руски дневник“, че разрушенията в Палмира са се оказали по-малки от очакваните. „Действително, унищожени са над 50% от града, но голяма част от загубеното може да се възстанови. Предполагам, че ще са нужни от 5 до 7 години, за да се върне част от облика на Палмира“, отбеляза експертът.

Според постоянния представител на Русия в ЮНЕСКО Елеонора Митрофанова международната организация няма да има проблем с парите, нужни за възстановяването на града. „Парите ще бъдат отделени от „Фонда за поддръжка на наследството“. Това са вложения от всички участници в организацията. Сега трябва да се проведат експертизи: да се оценят финансовите разходи и да се създаде план за възстановяването на града“, каза руският дипломат.
Източник: bg.rbth.com/

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.



Bulpress TV