Произходът на зефира е неясен и е тема на много спекулации. Но едно нещо е сигурно – той е хибрид на пастилата, едно от най-здравословните сладкарски изделия. Единствените му съставки са плодове и мед.

Руската пастила е известна от 14-ти век, а около 100 години по-късно хората започват да добавят белтъци, така че тя започва да изглежда още по-апетитна и бяла. Смята се, че идеята за добавянето на разбитите белтъци в пастилата е дошла на французите, след което са нарекли новия пухкав сладкиш – „зефир“.

Името също не е случайно: идва от гръцкия бог на западния вятър, Зефир. Е, този особено вкусен вятър е изключително деликатен, лек и ефирен.


Някои сравняват зефира с маршмелоус, но въпреки формалната им прилика, те са напълно различни. Във втория няма никакви яйца! (По форма той прилича на познатите в България целувки, с разликата че те са хрупкави, а зефирът е мек).

Пухкавият сладкиш е сред най-популярните лакомства в СССР – евтин и достъпен за всеки. Има три вида зефир: бял, розов и бяло-розов. Хората можели да си го купят почти във всеки хранителен магазин. Има и четвърти вид – с шоколадова глазура, но той е по-рядко срещан. Всъщност баба ми казваше, че е имало толкова малки доставки, че го наричали „дефицит“.

В съветско време почти никой не прави зефир у дома. Когато попитах баба дали някога го е правила сама, тя беше искрено изненадана: „Разбира се, че не! Нямаше нужда, защото той се продаваше навсякъде. И честно, никой не знаеше рецептата“.

За щастие днес рецептата е на разположение, така че всеки може да приготви и да се наслади на тази легендарна вкусотия, без дори да напуска кухнята си.

Необходими продукти:

  • 125 гр. плодово пюре
  • 100 гр. захар
  • 1 белтък
  • + захар за декорация

За сиропа:

  • 75 мл. Вода
  • 5 гр. агар
  • 200 гр. захар

Начин на приготвяне:

Първо подгответе и охладете пюрето. Аз използвам микс от ябълки и череши (2:1) – ябълките са идеални заради съдържанието на пектин, докато черешите добавят леко кисел вкус. За да започнете, обелете ябълките и ги нарежете на парчета. Поставете няколко супени лъжици вода в тиган и добавете вътре плодовете.

Поставете плодовете на слаб огън, докато омекнат. Изключете котлона, когато са готови, изцедете излишната вода и пасирайте. Ако нямате блендер, просто намачкайте сместа. Пюрето трябва да е плътно и да не се разтича. Ако е твърде течно, тогава го върнете на котлона, докато се сгъсти достатъчно.

Вземете 125 гр. от пюрето и го поставете в чист тиган, добавете захар и сложете на котлона, докато захарта се разтвори напълно. След това го оставете за няколко часа да се охлади. Трябва да е напълно изстудено.

Сложете студения белтък в купата с пюрето и разбийте с миксер на висока скорост, докато сместа стане бяла на цвят. Ако имате миксер със стойка, можете едновременно с това да правите и сиропа.

Пригответе сиропа, като смесите агар, вода и захар в чист тиган – разбърквайте бавно на среден огън. Когато заври, бъркайте, за да не загори агарът. Сиропът трябва да стане гъст и да тече по лъжицата, но не и да капе. Обикновено отнема 4-7 минути, за да заври.

Когато е готово, веднага изсипете сиропът в бялата смес, след което разбъркайте на средна скорост. Включете на висока скорост за още 5 минути. И ето ви го зефирът! Трябва да е доста гъст, лепкав и да има пастообразна консистенция. Сега напълнете шприц и оформете формички от зефира на готварска хартия.

Оставете го за 6 до 12 часа, докато зефирът изсъхне напълно. Вземете две еднакви парчета, залепете ги едно за друго, овъргаляйте в захар и изтръскайте излишното количество. Съхранявайте готовият зефир във фризер или хладилник. / bg.rbth.com