„Дойче Веле“: Русия, Западът и „сивата“ зона на Европа

„Дойче Веле“: Русия, Западът и "сивата" зона на Европа

Как Западът трябва да се държи с Русия? И каква политика трябва да води по отношение на съседите си в условията на глобално противопоставяне с Кремъл? Отговорите на тези въпроси се опитват да намерят експерти от Германското общество за външна политика (DGAP) и Центъра за трансатлантически отношения на американския университет „Джон Хопкинс“, предава „Дойче Веле“.

Предизвикателството, пред което в настоящия момент е изправен Западът, е формулирано по следния начин от Щефан Майстер: „Анексията на Крим от Русия и войната в Източна Украйна поставиха под въпрос системата на европейска сигурност, доведе до провал на предишната политика на ЕС и САЩ по отношение на Русия и източноевропейските държави“. Същевременно пред тези страни, които отричат либералния ред на Запада, Москва претендира за ролята на алтернативен модел на развитие. При това руско-украинския конфликт Майстер разглежда като проява на нещо далеч по-глобално, отколкото го представят сега.

Ситуацията се усложнява от комбинацията на военна сила и хибридни инструменти – скрити операции, дезинформация и пропаганда, корупционни връзки – всичко това за Русия се превърна в легитимен метод за укрепване на своето влияние в Европа.

За предложенията за политиката по отношение на Русия разказва ръководителят на Центъра за трансатлантически отношения Даниъл Хамилтън. Той отбелязва склонността на Запада за връщане към формулата на Студената война, т.е. комбинацията от военно сдържане, увеличаване на силите за отбрана и инициативи по отслабване на напрежението. Американският експерт не отрича перспективността на този принцип, но посочва разликите в ситуацията от тогава и сега.

„Русия не е СССР. Тя е много по-интегрирана в световната икономика, отколкото беше Съветският съюз, няма я и съветската месианска идеология“, коментира Хамилтън. Според него е необходимо от една страна упорито да се изисква от Москва спазването на международното право и отказ от използването на военна сила, а също и от заплахи по отношение на съседните държави. Това означава отхвърляне на анексията на Крим, настояването за извеждане на руските войски от Източна Украйна и спазване на Минските споразумения. Но не само.

„Защо Русия остава член на Съвета на Европа? И защо правим толкова малко, за да закрием западните корупционни канали, които използва Москва?“, пита американският експерт. Във военно отношение той намира за правилно увеличаването на присъствието на НАТО на територията на източноевропейските страни – балтийските държави и Полша, с цел да се осигури „равно ниво на сигурност за всички членки на Алианса“.

От друга страна той предлага да бъдат оставени открити каналите за комуникация с Кремъл и, в частност, активно да се използва Съвета Русия-НАТО, за да бъдат постигнати споразумения, позволяващи да бъде избегната ескалация на ситуацията и да бъдат предотвратени инциденти във въздушното или морското пространство. Хамилтън намира за допустимо сътрудничеството с Русия в „трети области“ като например опазване на климата или проблемите около Северна Корея.

Какъв обаче трябва да е подходът към страните, намиращи се в „сивата зона“, т.е между Русия и Запада, в частност Украйна? Хамилтън защитава принципа на „открити врати“. Според него на такива държави – при изпълнение на съответните критерии – трябва да бъде представена перспектива за присъединяване и към ЕС, и към НАТО.
Източник: epicenter.bg/

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.



Bulpress TV