България е най-близката до Русия страна-членка на ЕС и НАТО

България е най-близката до Русия страна-членка на ЕС и НАТО

Няма никакво съмнение, че България е най-близката до Русия страна-членка на ЕС и НАТО

Потенциалният риск от тази близост за Алианса се превръща в антитеза на атлантическото развитие и колониалната зависимост от САЩ и заплаха за НАТО по естествен и логичен път, без нужда от допълнителни катализатори.

България и Русия имат дълбока взаимно свързаност в историята, културата, езика, писмеността
с надеждите и с благодарността за националното освобождение от османско робство с развитието на вътрешните процеси в България и Русия с наследствени връзки с руската имперска, съветска и руска държава.
Исторически има вековни кръвни аристократични и народни връзки, войни и приятелство, преливане на писменост, култура, литература и много надежди.

Първоначално Киевското княжество израства на основата на българско държавно формирование.
В Русия,(тогава Киевското княжество), приемат писмеността, а с нея и българският език и в голяма степен се повлияват от Православната литература и Българския език, особено по времето на Симеон I Велики, с произведенията на Климент Охридски, Константин Преславски,
Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др.
Руснаци, украинци и белоруси и други народи продължават да говорят езици, които са изключително близки, до Църковния православен език, който неоспоримо е тогавашният Български език, на който са писани книгите във Велики Преслав и Охрид.
Доказателствата лежат и в Ермитажа и във всички по-големи музеи и във всяка руска православна църква.

Киев е създаден от брата на Кубрат в 620 г.,на мястото на българско селище от времето на Атила основано през 430 год. и Киевска Рус произлиза от Черна България,което се доказва и от последните генетични експертизи.

Дори в Уикипедия пише: Кий е легендарният основател на Киев посочен в Начална руска летопис, в Джагфар тарихъ и косвено от Константин VII Багренородни в труда му “За управлението на империята”.
Начална руска летопис пише че е живял на река Днестър и Гази Барадж тарихи изрично го сочи като Шамбат (Шам-бат), брат на Хан Кубрат, племенник на Бат Органа и чичо на хан Аспарух, който по поръка на брат си основал на мястото на селището Аксал в 620 г. града наречен първоначално Бащу, а след това Киев.

През 988 г. Киевското княжество приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и българския книжовен език и българската писменост. Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.
Началната руска летопис е на български: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, на руски: Повесть временных лет, на украински: Повість врем’яних літ е хроника на Киевска Рус от около 850 до 1110, съставена от монаха летописец Нестор първоначално в Киев около 1113.
Тя е запазена в няколко варианта, написани на български език в неговата руска редакция. Сред източниците, използвани от Нестор, са по-стари, изгубени днес, български летописи, византийските хроники на Йоан Малала и Георгий Хамартол, фолклорни легенди и викингски саги, религиозни текстове, договори, устни разкази на военачалници и други.
Началната част е изпълнена с любопитни случки, като смъртта на Олег и отмъщението на българската княгиня Олга,(най-голямата грешка на Симеон Велики) над древляните, убили нейния съпруг Игор I.

Хронологично историята по северното  Черноморие на държавите на нашите прадеди е Боспорското царството, царство Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Империята на Атила от рода Дуло, Ирник  от  рода Дуло и Велика България от  5 век пр.н.е. до V в.н.е.

През 1837 година в Руската Империя на територията на днешна Украйна е разкопана една уникална тракийска гробница. В нея са намерени останките и даровете на тракийския цар Рескупорис,който е един от владетелите на  Боспорско Царство или Кимерийския Боспор,наследник на  Котис, Реметалк, Берисад, Аспург.

Стара Велика България се намира точно в пределите на древното Тракийско Боспорско царство,където преди около 2000 години е властвал Аспург носещ име подобно на Аспарух и живелият в Тракия Аспар.
След IV-ти век траките от Боспорското царство в античните писания се наричат българите от Стара Велика България,като носят техните традиции,култура,бойни навици,архитектурни и строителни способности.
Руснаците са горди,че Фанагория е първото публично образование на територията на съвременна Русия и метрополис основана през  VI век. пр.н.е. на 75 хектара.Голяма част от древната българска Фанагория сега е под водата.

Разбира се през  VI век. пр.н.е. не съществуват и няма нито руснаци,нито украинци,нито татари а обширните територии се населяват от нашите предци. В началото на IV. пр.н.е. както видяхме Фанагория е част Боспорското царство на Кримския бряг на пролива.
Интересна личност за нашата история е и Ирник  от владетелския род Дуло.
От историческите извори знаем, че той е трети син на  Атила и майка му е българка.

Света равноапостолна княгиня Елена, първата руска светица, е доказателство за старите аристократични връзки и най-страшната грешка на цар Симеон Велики.
По древните руски и български автори българската княгиня Елена е внучка на цар Борис I Кръстител, племенница на цар Симеон Велики, дъщеря на първородния син на Борис I Кръстител и детрониран цар, Владимир-Расате и съпруга на киевския княз Игор, наречена от русите Олга.

Сведенията за княгиня Олга идват главно от „Начална руска летопис“, писана 150 години след нейната смърт. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Рус. Данни за княгиня Олга се съдържат също така в  исторически документ озаглавен „Летописец руских царей“, както и в друг исторически паметник – „Родословец на руските князе“.
В Родословец русских князьей, наричан и Государев родословец,  дословно е записано:
Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.”
В „Повѣсть времяньныхъ“: тя му е доведена в 903 г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много).

Потвърждава се най-близкото родство с хората от Стара Велика България,Волжска България,Украйна,Северна и Южна Осетия,Чувашия,Русия,Татарстан и Кабардино-Балкария.

Нещата се обръщат през тъмното за България средновековие, когато се гърчим под османско робство.
България, която е дала много на Русия, Киевското княжество и другите руски княжества сега гледа с надежда на изток.
Първи Руския цар Иван ІV – Грозни („Страшни“), нанася тежки поражения на мюсюлманските армии след неуспехите на унгарските и полски войски. Именно тогава българският народ, поробен от Османската империя разбира, че спасение може да дойде само оттам.
В края на юли и началото на август 1572 година, в една от най-великите битки- Битката при Молоди определя християнската съдба на Европа и променя световната история до днешни дни, когато Европа отново няма решение срещу мюсюлманското нашествие.
В това сражение се сблъскват 200 хиляди бойци, от които над 100 хиляди остават на бойното поле. И благодарение на руската победа тогава ние, българите получаваме надежда, че има сила способна да ни освободи, и ще можем да говорим на своя език и да имаме своя държава.
Това било първото голямо поражение в цялата история на Османската империя. Загубвайки на руските граници в продължение на 3 години почти 20 хиляди еничари и цялата огромна армия на своя сателит, Високата порта се отказала от надеждите си да завоюва Русия.
През ХVІ век само шепа духовници у нас са чували за Иван Грозни. Съдейки по двете търновски въстания от 1598 и 1686 г., българските водачи се надявали на помощ от близката Австрия,но напразно.

Надеждата на българите се подхранва от победите на руското оръжие в Руско-турските войни:
-Първата Руско-турска война била през 1677 – 81 г. ,след обединяването на Украйна с Русия през 1654 г.
-Руско-турската война от 1710-13 г. била вследствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Турция), в Полтавската битка.
-Войната от 1735 – 39 г. била водена от Русия в съюз с Австрия за спечелване на излаз на Черно море и прекратяване на набезите на кримските татари.
-Поредната Руско-турска война през 1768-74 г. била започната от Турция след отказа на Русия да изведе войските си от Полша.
-През 1781 г. между Екатерина II и император Йозеф II бил сключен договор, в който се обсъждало и евентуално разпределяне на земите на Османската империя. През 1783 г. Екатерина II напълно татарския тогава анексирала Крим. През 1787 г. Турция отново обявява война с цел възвръщането на Крим и другите територии. Победите на руските войски под командването на А.Суворов, Г.Потьомкин и Н.Репин и на флота на Ф.Ушаков при Керч, Тендра и нос Калиакра, довели до сключването на Яския мирен договор от 9 януари 1792 г, който потвърдил присъединяването на Крим и Кубан към Русия и установяването на руско-турската граница по река Днестър.
-През 1806 г. султан Селим III свалил управителите русофили в Молдова и Влахия, действие, с което предизвикал Руско – турската война от 1806-12 г. С нея Турция целяла възвръщането на северното черноморие и Кавказ, а също и ограничаване на нарастващото влияние на Русия над Балканите. Руските победи и дипломацията на М.Кутузов довели да подписването на 25 май 1812 г. на Букурещкия договор.
-Войната между Русия и Турция през 1828-29 г. била следствие от кризата в Османската империя, предизвикана от Гръцката революция от 1821-29 г. Руските войски завзели Карс и Ерзурум в Закавказието, разгромили турските войски в България и достигнали до Цариград. Войната свършила с подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г. С него към Русия било присъединено устието на Дунав и много крепости по източния бряг на Черно море. Турция признала присъединяването към Русия на Грузия и автономията на Молдова, Влахия, Сърбия и Гърция.
-Към Руско-турските войни може да се отнесе и Кримската война от 1853-56 г. Първоначално това било война за господство в Близкия изток.
-Последната война между Русия и Турция от 1877 – 78 г. била предизвикана от подема на национално-освободителното движение в България.
Най-тежките бойни действия са по превземането на Плевен, зимния преход през Стара планина и сражението на връх Шипка.

След завземането на Пловдив и по-късно Одрин е подписан Сан-Стефански мирен договор. По него България, Босна и Херцеговина получили свобода, а Сърбия, Черна гора и Румъния – независимост. Към Русия са присъединени Южна Бесарабия и крепостите Ардаган, Карс, Батуми и Баязет.
Условията на договора са преразгледани на Берлинския конгрес през 1878 г., свикан по инициатива на сегашните ни “съюзници” Великобритания и Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Турция.
Оказало се в изолация руското правителство е принудено на отстъпки.
Резултатите ги знаем.

В колективното съзнание на българския народ под османска власт възниква митологизиран образ на освободителката Русия, която българите наричат „дядо Иван“. Според Й. Трифонов (1908 г.), митичният образ на „дядо Иван“ произлиза от аналогии с Иван III или Иван IV. „История на България“ (1954 г.) свързва появяването на легендата за „дядо Иван“ с женитбата на Иван III за племенницата на последния византийски император – София Палеологина, през 1472 г. Чрез този брак Иван III формално получава правото да се възкачи на трона на вече несъществуващата Византийската империя, завладяна от турците през 1453 г. и моралното задължение да освободи балканските народи от турските нашественици.

Според американския професор Самюел Хънтингтън държавите като България, с преобладаващо православно изповедание, попадат в православната цивилизация.
Според концепцията на Хънтингтън тези държави са априори в сферата на влияние на Русия. Според него религията е основната определяща характеристика на всяка цивилизация и тя е най-дълбокото различие, което може да съществува между хората.

Ненапразно едно еврейско същество живущо в България казва “Майната му на православието”. Евроатлантическите управници ревизираха Конституцията, според която “традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание”, а Българската православна църква се ползва със специален статут.
И няма конституционен съд, който да реагира, няма кой да го сезира!

Евроатлантически слуги изхвърлиха Православието от учебниците за велика радост на господарите, които 27 години ни обясняват “убедително”, че Православието е “мрачен, нереформиран, изостанал, вехт, средновековен, тоталитарен, схизматичен, кървав пустинен култ към смъртта и страданието, източник на омраза, жестокост и русофилство”.
Това не е грешка. Война е.
В 80-те години на ХХ век, един от най-видните стратези на американската политика – Збигнев Бжежински, поставя началото на откритата война срещу Православния свят: “След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е Православието”.
Колелото се задвижва през 1989 г. – с т.нар. “нежни революции” в Източна Европа.
Православието изчезна от учебната програма за VІ клас. Вместо “православие” има “християнска религия”.
Вместо “покръстване” пишат “християнизация”.
В предишната програма пишеше “православен свят”. Сега православният свят и православната цивилизация са натирени, където им е мястото и където е разпоредено – на майната си.
Няма го Православието, но пък от ученика се изисква: да “описва разпространението и утвърждаването на християнството и исляма”; да “познава основни елементи на християнството и исляма”; да “посочва ценности…

*****
Време е да опровергаем, и някои наши историци и български православни сайтове, които приемат гръцките, украински, съветски и руски тези, които не кореспондират с историческите факти.
Сред руската и украинска научна общност и просветено общество има силен интерес към изучаването на древната тракийска и българска история на Таврия и Кримския полуостров, но до голяма степен са склонни подобно на много наши “специалисти”да изкривяват фактите по някои древногръцки автори и (крадци на история и култура) по отношение на културата, защото тегне имперската-великоруска и съветска теза ,да се омаловажава приемствеността на Киевското княжество, (възникването на Русия) от България.

Йордан Халачев, ПРЕГЛЕД

ЛИТЕРАТУРА:

↑ Повесть временных летп – Лаврентиев списък от 14 век, за г. 903 с отчитане записа в посочения вариатн Т.
↑ „Повесть временных лет“- текст по Ипатьевския списък от 15 век тук града от където е взета Ольга е посочен като „Плескова“.
↑ Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217
↑ а б в Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990., с.145
↑ Летописец русских царей – Оболенский М. А. Супрасльская рукопись, содержащая Новгородскую и Киевскую сокращенные летописи. М., 1836, с. 161 – 172; Летописец Переяславля Суздальского / Изд. М. А. Оболенским. – ВОИДР, 1851, кн. 9, отд. II (отд. издание: Летописец Переяславля Суздальского, составленный в начале XIII в. (между 1214 – 1219 гг.) / Изд. М. Оболенским. М., 1851; Русские летописи: I. Летописец патриарха Никифора. II. Летописец Переяславля Суздальского. III. Хроника русская (Летописец вкратце) проф. И. Даниловича / По ркп., принадл. Н. П. Никифорову, с предисл. Сергея Белокурова. – ЧОИДР, 1898, кн. 4, с. V—IX, 7 – 17.
//www.pravoslavieto.com/
Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация” .
Иван Маразов, „Митология на златото“, ИК „Христо Ботев“, София, 1994, с. 21-61.
Славчев 2012: Д. Славчев. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). –
Collegium Historicum  T.2, София 2012, 11-27.
„Български хроники” Стефан Цанев
Ivanov 2000: I. Ivanov. Varna necropolis: The dawn of European civilization. – Iv. Ivanov, M. Avramova – Treasures of Bulgaria, vol 1 2000.
Bocheński, I. M. Ancient Formal Logic. Amsterdam, North-Holland Publishing Company, 1951.
Lell, Jeffrey T., et. al., The Dual Origin and Siberian Affinities of Native American Y Chromosomes, Am. J. Hum. Genet. 70:192–206, 2002
„Адхарва-веда”на санскрит през X век преди Христа
Информация за съкровището от Варненския халколитен некропол
„История вкратце о Болгарословенском народе“,
„Анонимна Зографска история“,
↑ Летописец руских царей, Света равноапостолна Олга, Енорийски просветен център Пловдив.
↑ Летописец руских царей, Елена Колева, Ивелина Колева, Княгиня Елена – Олга, Роден край – куртурно просветен вестник на българите в Украйна.
↑ а б в г Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
↑ Пiдгiрцi, Броди
↑ Мицько І. Пліснеськ – бáтьківшина княгині Ольги // Конференція „Ольжині читання“. Пліснеськ. 10 жовтня 2005 року. Львів, 2006, с.61 – 81
↑ а б в „Псков был основан княгиней Ольгой; когда она стояла на берегу Великой, ей явилось видение: три луча, исходящих с неба, сошлись на противоположном берегу, на том месте княгиня повелела возвести Троицкий собор в честь святой Троицы, а вокруг „град велик, славен и во всем изобилии!““
↑ Белецкий С. В.История изучения псковского городища (Результаты раскопок псковского городища).
↑ а б От руските историци подържащи българския произход на Княгиня Олга се откроява Д. И. Иловайский в труда си Вероятное происхождение св. княгини Ольги. // Иловайский Д. И. Исторические сочинения, ч. 3-я. М., 1914, с. 441 – 448.
↑ а б Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.215 – 222
↑ а б Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949, с. 101
↑ Ст.П.Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в.Зора бр.4820 / 1935 г.
Федералната служба за държавна статистика РОССТАТ, заповед № 74 от 27 януари 2010 г. / bultimes.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...



Bulpress TV